На 23.11.2020г. Общото събрание определи нов Управителен съвет на Българска асоциация за регионални изследвания (БАРИ) за мандат 2020-2025 Председател на БАРИ: доц. д-р Косьо Стойчев Зам. председател на БАРИ: проф. д-р Цветана Стоянова Зам. председател на БАРИ: доц. д-р Николай Цонков Членове на УС на БАРИ: проф. д-р Марин Русев доц. д-р Стела Ралева доц. д-р Елка Василева гл. ас. д-р Георги Цолов. ...
ПОКАНА ЗА РЕДОВНО ОБЩО СЪБРАНИЕ НА БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (БАРИ) 23.11.2020г. 10.30 часа, УНСС, Голяма конферентна зала Уважаеми членове, На основание чл. 21 ал. 1 от ЗЮЛНЦ и чл. 20 ал. 1 и ал. 3 от Устава на БАРИ се свиква редовно общо събрание по инициатива на УС. Датата на провеждане е 23.11.2020г. от 10,30 часа, УНСС, Голяма конферентна зала. ДНЕВЕН РЕД Регистрация на участниците; Отчет за дейността на председателя и УС на БАРИ; Отчет на контролния съвет на БАРИ; Приемане на отчета за дейността на председателя и УС на БАРИ и...
2017 г. Стратегическият рамков тригодишен план за дейността на БАРИ, приет на 24 март 2017 г. от Управителния съвет, включва: Създаване на интернет страница и ел. адрес за публикуване на подробна информация за дейността на БАРИ Подготовка на документи и представянето им в Европейската асоциация за регионални изследвания. Участие в 57 Конгрес на ERSA в Гронинген – Холандия, м. септември 2017 г. Организиране и провеждане на кръгла маса, включваща и младежка сесия посветена на резултатите от провежданата регионална политика на равнище ЕС и Р България след приемането на страната...
Актуалността и обществената значимост на проблемите, по които работят регионалистите икономисти, географи, социолози, политолози и изследователи от други научни специалности изисква по-тясно сътрудничество на изследователското поле на регионалната наука не само на национално, но и на европейско и международно равнище. Именно поради това, група учредители пристъпиха към регистриране на Българската асоциация за регионални изследвания /БАРИ/, като сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза, вписано в специалния регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Софийски градски съд. С Решение на Академичния съвет № 2/1 от...
[gallery ids="316,318"] За времето преди и след Освобождението на България е било необходимо да се съберат и анализират много географски данни и информация за природата, населението и стопанството на българските земи и селища. Публикации на чуждестранни европейски автори и пътешественици подпомагат този процес. Особено важни са сведенията на френския географ и геолог Ами Буе от 1840 г., които са посветени на историко-географските области Тракия, Мизия и Македония. Малко по-късно Феликс Каниц, унгарски изследовател, публикува тритомника „Дунавска България и Балкана“ 1875-1879 г., в Лайпциг. Обект на изследване са етнографските особености на българските земи и...