Планирани дейности на Бари за 2017-2019 г.

2017 г.

Стратегическият рамков тригодишен план за дейността на БАРИ, приет на 24 март 2017 г. от Управителния съвет, включва:

  1. Създаване на интернет страница и ел. адрес за публикуване на подробна информация за дейността на БАРИ
  2. Подготовка на документи и представянето им в Европейската асоциация за регионални изследвания.
  3. Участие в 57 Конгрес на ERSA в Гронинген – Холандия, м. септември 2017 г.
  4. Организиране и провеждане на кръгла маса, включваща и младежка сесия посветена на резултатите от провежданата регионална политика на равнище ЕС и Р България след приемането на страната за член на ЕС.
  5. Организиране издаването на първия брой на електронното списание на БАРИ
  6. Публикуване на информация на интернет страницата на БАРИ, свързана както с актуална информация за организиране и провеждане на семинари, кръгли маси от БАРИ, както и за участие на членове на БАРИ в конференции и конгреси на ERSA и ERSAІ.

 

2018 г.

  1. Издаване на втори и трети том на Електронното списание на БАРИ в два тома.
  2. Участие на членове на БАРИ в разработването и изпълнението на проекти по програми за двустранно и трансгранично сътрудничество на ЕС, по Стратегията за развитие на Дунавския регион и други регионални програми.
  3. Организиране и провеждане на кръгла маса, включваща и младежка сесия на тема посветена на водещите приоритети за регионалното развитие на България.
  4. Участие на членове на БАРИ в кръгли маси, семинари, конференции и конгреси, организирани в страната и от от ERSA и ERSI.
  5. Публикуване на информация на интернет страницата на БАРИ, свързана както с актуална информация за организиране и провеждане на семинари, кръгли маси от БАРИ, както и за участие на членове на БАРИ в конференции и конгреси на ERSA и ERSAІ.

 

2019 г. 

  1. Издаване на четвърти и пети том на Електронното списание на БАРИ.
  2. Участие на членове на БАРИ в разработването и изпълнението на проекти по програми за двустранно и трансгранично сътрудничество на ЕС, по Стратегията за развитие на Дунавския регион и други регионални програми.
  3. Организиране и провеждане на кръгла маса, включваща и младежка сесия на тема посветена на водещи приоритети за регионалното развитие на България през новия преграмен период след 2020 г.
  4. Участие на членове на БАРИ в кръгли маси, семинари, конференции и конгреси, от изследователски мрежи, организирани в страната и чужбина и от ERSA и ERSI.
  5. Публикуване на информация на интернет страницата на БАРИ, свързана както с актуална информация за организиране и провеждане на семинари, кръгли маси от БАРИ, както и за участие на членове на БАРИ в конференции и конгреси на ERSA и ERSAІ.
  6. Публикуване на информация на интернет страницата на БАРИ, свързана както с актуална информация за организиране и провеждане на семинари, кръгли маси от БАРИ, както и за участие на членове на БАРИ в конференции и конгреси на ERSA и ERSAІ.

Учредяване на БАРИ

Актуалността и обществената значимост на проблемите, по които работят регионалистите икономисти, географи, социолози, политолози и изследователи от други научни специалности изисква по-тясно сътрудничество на изследователското поле на регионалната наука не само на национално, но и на европейско и международно равнище. Именно поради това, група учредители пристъпиха към регистриране на Българската асоциация за регионални изследвания /БАРИ/, като сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза, вписано в специалния регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Софийски градски съд.

С Решение на Академичния съвет № 2/1 от 3.04.2016 г. в качеството на институционален член встъпва Университетът за национално и световно стопанство – София /УНСС/, както и Асоциацията на професионалните географи и регионалисти  /АПРГ/ – София, с идентификационен код 176727804. Сред учредителите са и физически лица, изявени учени в областта на регионалните изследвания както от УНСС, така и от СУ „Климент Охридски“, ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ – Велико Търново, Аграрен университет – Пловдив, Стопанска академия – Свищов.

За краткия период от създаването на БАРИ бяха привлечени като институционални членове като: Аграрен университет – Пловдив, Икономически университет – Варна, Технически университет „Ангел Кънчев“ – Русе, както и редица нови членове от посочените институции и Националния военен университет „Васил Левски“ – Велико Търново. В резултат на активната политика на Управителния съвет на БАРИ по привличане на нови институционални членове и физически лица се създадоха предпоставки за разгръщане на съвместна изследователска дейност непосредствено след нейното създаване.

История на регионалната наука в България

За времето преди и след Освобождението на България е било необходимо да се съберат и анализират много географски данни и информация за природата, населението и стопанството на българските земи и селища.

Публикации на чуждестранни европейски автори и пътешественици подпомагат този процес. Особено важни са сведенията на френския географ и геолог Ами Буе от 1840 г., които са посветени на историко-географските области Тракия, Мизия и Македония. Малко по-късно Феликс Каниц, унгарски изследовател, публикува тритомника „Дунавска България и Балкана“ 1875-1879 г., в Лайпциг. Обект на изследване са етнографските особености на българските земи и спецификата на стопанството по тези земи.

След Освобождението, принос за развитието на регионалната наука има и създадената през 1898 г. първа катедра в България по география и етнография към историко-юридическия факултет на Софийското висше училище – Софийския университет. Същественото в случая е, че първоначално развитието на регионалната наука се заражда и развива под въздействието на развитието на географската наука и по-конкретно на антропологията. Поради това първото основно направление е антропогеографията. „Патриархът“ на българската географска наука Атанас Иширков, ученик на Фридрих Ратцел, обучава и оставя след себе си редица известни учени-географи, които през 20-те години на XX век започват да  развиват български геополитически изследвания в създаденото  по-късно Българско географско дружество под ръководството на проф. Иван Батаклиев и българският юрист Константин Кацаров. Батаклиев е основоположник на политикогеографските и ландшафтните изследвания в България.

През втората половина на ХХ век България, както в останалите източноевропейски страни, вниманието на регионалистите се фокусира върху икономическа стратегия, която да преодолее високата степен на изоставане спрямо останалата част от европейската цивилизация и извършваната втора индустриална и технологична революция. Предприема се политика на развитие и специализация в тежките промишлени отрасли, поради крайната необходимост от запълване на материалното снабдяване с енергия, суровини и машини на екстензивно растящите икономики в този период. Настъпват обрати в модела на системата на управление териториалната организация на производството при условията на икономическата интеграция на СИВ. По-конкретно регионалистите от 1970 г. до 1980 г. анализират и оценяват резултатите от териториалната организация на промишленото производство – измененията в териториалната структура на промишлеността и вземането на централизирани решения за локализация на производствените обекти, развитието на интеграционните процеси в рамките на СИВ. Развиват се регионални изследвания в които нормата на печалба и икономическата ефективност, не са от първостепенно значение при вземане на локализационни решения за инвестициите. Разработват се основополагащите схеми на транспортната система на България, Ген-плана за териториално разположение на производителните сили, планират се и се изграждат основните елементи от енергийната система на страната, водоснабдителните и водосъхраняващи съоръжения и др. Силно е била подценена ролята на опазването на околната среда, което оставя своите последствия.

След 1990 година изследванията са тясно свързани с протичащите процеси на непрекъснато преструктуриране на собствеността и дейностите, на деиндустриализацията и деконцентрация на промишленото и селскостопанското производство, на първоначален етап на възникване на малки и средни предприятия и др. Оценка на новата им роля върху регионалното развитие и произтичащите от това предизвикателства и настоящата евроинтеграция.  Особено внимание се отделя на стратегическите аспекти на развитието на районите по статистически нива на ЕВРОСТАТ, на задълбочаването на регионалните различия на Балканите и на вътрешнорегионалните различия в страната. Създават се напълно нови документи изследващи и планиращи възможностите за тяхното преодоляване чрез стратегическото планиране на програмите периоди на ЕС – Национална концепция за пространствено развитие 2013-2025, Национална стратегия за регионално развитие, Планове за развитие на районите от ниво 2, Областни стратегии за развитие, общински планове за развитие, както и тяхната взаимвръзка с документите за планиране на устройството на територията – ОУП и концепции за пространствено развитие. Всички тези документи са съчетани с механизмите за планиране и финансиране на кохеционната политика на ЕС, която постепенно превръща България в модерна средноевропейска страна със своите особености и предизвикателства на развитие.