БАРИ | Публикации
5
page-template,page-template-blog-compound,page-template-blog-compound-php,page,page-id-5,ajax_fade,page_not_loaded,,qode-title-hidden,qode_grid_1300,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-10.1.2,wpb-js-composer js-comp-ver-5.1,vc_responsive
    Sorry, no posts matched your criteria.
Категория 5 / 22.03.2018

2017 г. Стратегическият рамков тригодишен план за дейността на БАРИ, приет на 24 март 2017 г. от Управителния съвет, включва: Създаване на интернет страница и ел. адрес за публикуване на подробна информация за дейността на БАРИ Подготовка на документи и представянето им в Европейската асоциация за регионални изследвания. Участие в 57 Конгрес на ERSA в Гронинген – Холандия, м. септември 2017 г. Организиране и провеждане на кръгла маса, включваща и младежка сесия посветена на резултатите от провежданата регионална политика на равнище ЕС и Р България след приемането на страната...

Категория 5 / 22.03.2018

Актуалността и обществената значимост на проблемите, по които работят регионалистите икономисти, географи, социолози, политолози и изследователи от други научни специалности изисква по-тясно сътрудничество на изследователското поле на регионалната наука не само на национално, но и на европейско и международно равнище. Именно поради това, група учредители пристъпиха към регистриране на Българската асоциация за регионални изследвания /БАРИ/, като сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза, вписано в специалния регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Софийски градски съд. С Решение на Академичния съвет № 2/1 от...

Категория 5 / 22.03.2018

[gallery ids="316,318"] За времето преди и след Освобождението на България е било необходимо да се съберат и анализират много географски данни и информация за природата, населението и стопанството на българските земи и селища. Публикации на чуждестранни европейски автори и пътешественици подпомагат този процес. Особено важни са сведенията на френския географ и геолог Ами Буе от 1840 г., които са посветени на историко-географските области Тракия, Мизия и Македония. Малко по-късно Феликс Каниц, унгарски изследовател, публикува тритомника „Дунавска България и Балкана“ 1875-1879 г., в Лайпциг. Обект на изследване са етнографските особености на българските земи и...